Европа се нуждае от стратегическа цел, съчетана с действия
Лидерите на Европейски Съюз в петък се споразумяха да дават заем от 90 милиарда евро на Украйна, набран посредством общи заеми, откакто изоставиха по-спорна и комплицирана скица, употребяваща замразени активи на съветската централна банка. Двугодишният избавителен пояс безспорно е добър за Украйна, като й дава пари, с цел да поддържа битката си против съветската експанзия, да закупува задгранично оръжие и да влага в личното си произвеждане на оръжия. Неуспешното реализиране на съглашение за финансирането би подкопало защитата на Украйна и нейната позиция в мирните договаряния с Москва, водени от Съединени американски щати. Това също би посочило, че Европейски Съюз е некадърен да отбрани личната си сигурност, камо ли да бъде геополитическият артист, който се стреми да бъде.
Емитирането на общ дълг на Европейски Съюз е по-прост метод да се помогне на Украйна, в сравнение с да се възползват от съветските активи. Но има и дефекти. Това значи, че европейските данъкоплатци заплащат сметката, а не съветският агресор, и това основава риск за занемареност. Унгария, Словакия и Чехия, които се опълчват на повече помощ за Украйна, се съгласиха с това в подмяна на обособяване. Други може да изискат същото отнасяне в бъдеще.
Германия и други северни страни прокараха схемата за съветски активи, тъй като бяха скептични във връзка с алтернативата на общите заеми. Неспособни да убедят Белгия, където се държат по-голямата част от замразените активи, те за благополучие се съгласиха на общия дълг като проект Б.
Въпреки че в последна сметка Европейски Съюз стигна до такава степен със избавителния си пояс за Украйна, няколко месеца двусмислие и разногласия по схемата отклониха от посланието за увереност, което искаше да изпрати на Москва и Вашингтон. Дори по въпрос като оцеляването на Украйна, където стратегическите ползи на Европа са явно на линия, блокът се колебае, усложнен от нуждата от консенсус сред 27 страни.
В един бързо изменящ се свят, изправен пред заплашителна Русия, антагонистична Америка и ненаситния Китай, Европа би трябвало да работи с по-голяма стратегическа цел, експедитивност и увереност. Това значи освен Европейски Съюз. Същото важи и за Англия. Двете би трябвало да работят по-тясно дружно.
Основният приоритет е икономическият напредък, който е и основата на по-силната защита. Европейски Съюз има проект за промяна в отчета за конкурентоспособността на Марио Драги. Нуждае се от упорит проект за деяние за осъществяването му, контрактуван на най-високо равнище. Брюксел би трябвало да концентрира напъните си върху интеграцията и използването на единния пазар. Неговото идно предложение за правна рамка за целия Европейски Съюз за новаторски компании, известно като „ 28-ия режим “, ще бъде мярка за желанията му.
Държавите-членки също би трябвало да си напишат домашното, като лимитират разноските за обществени помощи и внедрят промени за повишение на продуктивността. Много ще зависи от това дали съдружното държавно управление на Германия може да реализира единодушие за амбициозни структурни промени и да помогне за преориентирането на индустриалния си модел.
Вторият приоритет е да се ускорят напъните за превъоръжаване, с цел да се възпре по-нататъшната съветска експанзия и да се понижи зависимостта на сигурността на Европа от Съединени американски щати. Европейските държавни управления значително са съгласни с задачата, само че на доста от тях им липсва неотложност или финансов ангажимент.
Ако Европейски Съюз желае да бъде по-ефективен и съдбоносен, може да се наложи да прибегне до деяние посредством обединения на искащите, а не всички членове в някои области. В други би трябвало да употребява по-често централизирани пълномощия, като да вземем за пример издаването на единни разпореждания на Европейски Съюз или вземането на решения с болшинство. Това сигурно ще изисква по-голяма храброст и вдишване на риск от водачите на Европейски Съюз и тяхната подготвеност да се аргументират за по-широките изгоди от груповите дейности пред отбраната на по-тесни специфични ползи. Ще бъде мъчно да се плува против надигащата се вълна от националистически популизъм. Но един слаб и колеблив Европейски Съюз, който не е в положение да оформи бъдещето си, единствено ще насърчи враговете си - както вътрешни, по този начин и външни.
